10.08.2022

Дарбата да бъдеш лидер

Три години без Николай Петев

(10 август 1951 г. – 15 октомври 2013 г. )

 

Усещането за самотност е най-силно след загубата на ярка и силна личност. Чувстваш, че си е отишло нещо от теб самия, нещо от твоето време, от разбирането ти  за литература, за култура, за човечност, за нещата от живота… Това е усещането ми след загубата на Николай ПЕТЕВ, с когото бяхме заедно близо четири десетилетия. Време на младост, илюзии, летеж. Сигурно ще прозвучи банално, но и време за проверка на ценности, на идеи, на приятелства…

…Неотдавна правихме една справка с Димитър БЕЧЕВ, творчески секретар на Дружеството на писателите  и директор на Регионалната библиотека по повод 35-години от създаването на писателското ни дружество. Установихме, че за това време  в Ямбол и региона са гостували над триста от най-значимите български литературни  творци. Свое място в  нашия  слънчев  край имат председателите  на СБП Георги ДЖАГАРОВ, Любомир ЛЕВЧЕВ, Павел МАТЕВ, Кольо ГЕОРГИЕВ, Николай ХАЙТОВ, Никола РАДЕВ и Николай ПЕТЕВ. Всеки един от тях е имал своето  присъствие и обаятелност…

Това, което ме е радвало и впечатлявало при срещите с Николай ПЕТЕВ през годините бе неговата директност, великодушие, добронамереност, невероятното му чувство за хумор и самоирония. Той умееше да бъде в центъра на събитието, без да се самоизтъква. Обичаше и уважаваше ямболските творци, беше често наш гост на премиери, юбилеи, творчески срещи или пътьом, минавайки през Ямбол, умееше да затрогне с  жест, разказана случка и човешко отношение, съчетано с достолепна мъжка позиция.

Много мили спомени Николай остави и у хората от Ямболския край през м. май   2013 г., когато бе избран за народен представител от  „Коалиция за България” в  42-то  Народно събрание на Република България. Цял месец пътуваше непрекъснато. Той се  срещна с невероятно много хора. С очите си виждах как непринудено завладява хората, как му се доверяват, как се допитват до него и му споделят съкровени неща – на него – Човека, Писателя, Мъдреца…

Често си мисля, че Николай имаше невероятно чувство за мащабност, съчетано с дарбата да не пропуска детайлите. Той беше приятел за дълъг път! Трогвали са ме неговите обаждания през годините. Обикновено обръщението му към мен беше: „Тенкович, Наборе, трябва да свършим това и това!” Ясно, точно, без усукване и винаги с усмивка и някакъв майтап.

Казват, че до всеки успял мъж стои една достойна жена. За мен тази жена е Теодора, която носеше кръста на болката заедно с Николай /особено когато коварната болест го изпиваше пред очите на всички ни/. Тя бе мила и търпелива, заедно с децата му и приятелите направи всичко възможно той да се чувства обграден с нежност, внимание и доверие… Макар и на предела на силите си, Николай ПЕТЕВ даде всичко  от себе си за достойното отбелязване на вековния юбилей от създаването на Съюза на  българските писатели. Всички ние, които бяхме в залата на Народния театър „Иван  Вазов”, ще запомним неговото слово. То беше пропито от болка, но носеше особена светлина, надежда и обич! Всъщност той се прощаваше с белия свят и с всички нас!

Днес, когато отбелязваме три години от неговата загуба, ни е тъжно, обяснимо   е, че ни липсва, но разлиствайки неговите последни  книги: „Не ме  ли  помниш”, „17 есета против  този  свят”, „33 стихотворения  за препрочитане”, ние всъщност виждаме  колко много болка, светлина и надежда ни остави Николай ПЕТЕВ, колко пророчески се оказаха неговите думи… И това го прави още по-осезаем, реален, жив и необходим, днес и в бъдеще!

 

Тенко ТЕНЕВ,

поет,

председател  на Дружеството на писателите  в Ямбол

 

 

Равноденствие

                                                        На Николай Петев

 

Въртят се годините, Наборе…

Мъкнем камъка няколко века.

Като погледнеш – върхът е далече.

Сизиф отдавна каталясал е вече.

А мечтите са същите.

Стари приятели.

И Русия в сърцето.

И болката пари под бялата риза.

Няма как, Наборе…

Ще мъкнем камъка още няколко века…

… Стаена горчилка в очите ни свети.

Примамливо бляскат – звезди, еполети,

а върхът е далече, а върхът е далече!

 

10 август 2001 г. Ямбол

 

PHP Code Snippets Powered By : XYZScripts.com