19.07.2018

Традиция под знака на признанието

Бинка Величкова

По една утвърдена отдавна традиция, и тази година в навечерието на най-извисения празник на славянското просвещение и култура – 24 май, се проведе тържествена среща между кмета на община Болярово Христо Христов, преподаватели, възпитатели, училищни ръководства, председатели и секретари на читалищата от общината, дейци на културата. Тя е израз на почит и признание за техния труд от страна на общинското административно ръководство и персоналното отношение на г-н Христов към действащите на културно-просветния фронт деятели.

Срещата беше от открита от госпожа София Минева, главен експерт „Хуманитарни дейности“ в общината. Последва поздравление на общинския кмет към присъстващите в изискания, просторен и уютен бар-ресторант „Странджа“, поканени на среща-коктейл, където присъства и секретарят на общината г-жа Мари Чанева. Топлота и искреност лъхаше от думите на г-н Христов, уважение и трогателна признателност към усилията, полагани от тези хора ежедневно, ежечасно… Затова той ги увери, че в лицето на общинското ръководство ще имат и занапред надежден и добронамерен партньор в своята благодатна, но нелека работа.

Г-н Христов връчи награди и грамоти на: Стоянка Гочева (ДГ „Здравец“- гр. Болярово), Кръстина Пехливанова (ОУ „Стефан Караджа“ – с. Стефан Караджово), Янка Микова (СУ „Д-р Петър Берон“ – град Болярово), фолклорна група „Крушов цвят“ с ръководител Недялка Меразчиева, при НЧ „Просвета“ – с. Голямо Крушево. Наградена беше и госпожица Лора Величкова, главен редактор на в-к „Крайгранична искра“, която поздравявам от името на нашите безброй читатели, доброволни сътрудници, а и лично! Въпреки многобройните си научни задължения като докторант в УниБИТ – град София, тя съумява да издига нивото на обичания ни общински вестник, да откликва на събитията и проблемите в нашата община и региона.

Приветствие поднесе и г-н Димитър Дичев, бивш и дългогодишен директор на училището в село Стефан Караджово. Последва го и настоящият директор – нежната и обаятелна госпожица Дора Карагьозова.

А после се виеше хоро след хоро – в различен ритъм, но и с постоянно настроение – празнично!

И нека традицията продължава, съживявана ежегодно, под знака на признанието!