Нашенката, която се еманципира първа

Зве­з­д­ни­ят миг на Ма­тил­да По­по­вич

---

Хараламби Баев, историк 

Ру­с­ко-тур­с­ка­та вой­на от 1828/1829 г., ма­кар и по­бе­до­но­с­на за Ру­сия, не се пре­в­ръ­ща в ос­во­бо­ди­тел­на за Бъл­га­рия. За­то­ва сто­ти­на хи­ля­ди ду­ши от югоизто­ч­ни­те бъл­гар­с­ки кра­и­ща пре­д­по­чи­тат не­из­ве­с­т­но­с­ти­те на еми­г­ри­ра­не­то от ро­д­на­та зе­мя пред ос­та­ва­не­то в до бол­ка по­з­на­то­то им тур­с­ко иго. Мно­го хиля­ди от из­сел­ни­ци­те през 1830 г. са ям­бол­ци. Сред тях е и се­мей­с­т­во­то на тър­го­ве­ца от Кар­го­на Ни­ко­ла По­по­вич, вклю­ч­ва­що и осем­го­ди­ш­ния му син Кон­с­тан­тин (Ко­с­та­ки). Се­мей­с­т­во По­по­вич се за­сел­ва в гр. Бра­и­ла (във Вла­ш­ко, дн. Ру­мъ­ния), кой­то от 1830 г. на­се­т­не в про­дъл­же­ние на по­ло­вин век се превръща (по­до­б­но на Бол­г­рад) в не­що ка­то „Ям­бол от­въд Ду­на­ва”. По­лу­чил со­ли­д­но об­ра­зо­ва­ние и вла­де­ещ 7-8 ези­ка, дей­ни­ят ро­до­лю­бец Ко­с­та­ки По­по­вич се из­ди­га ка­то един от най-ав­то­ри­те­т­ни­те и за­мо­ж­ни гра­ж­да­ни на Бра­и­ла. През 1850 г. се ра­ж­да дъ­ще­ря му Ма­тил­да, на ко­я­то се па­да че­ст­та да вле­зе и ос­та­не в на­ша­та ис­то­рия ка­то пър­ва­та бъл­гар­с­ка ак­т­ри­са.

Зве­з­д­ни­ят миг на Ма­тил­да По­по­вич и на­вяр­но най-па­ме­т­ни­ят и сла­вен ден в жи­во­та й е пра­з­ни­кът на све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий на 11 май 1868 г. в Бра­и­ла. Спе­ци­ал­но за от­бе­ля­з­ва­не­то на па­мет­та на сла­вян­с­ки­те ра­в­но­а­по­с­то­ли ро­до­на­чал­ни­кът на бъл­гар­с­кия те­а­тър До­б­ри Вой­ни­ков на­пи­сал дра­ма­та „Покръ­ще­ние на Пре­с­ла­в­с­кий двор” – в че­ти­ри дей­с­т­вия, „с пе­яния и осем зре­ли­ща”. През 1866 г. Вой­ни­ко­ва­та бъл­гар­с­ка те­а­т­рал­на тру­па, на­ре­че­на „Общона­ро­д­но бра­ил­с­ко те­а­т­ро”, ве­че би­ла пре­д­с­та­ви­ла с ог­ро­мен ус­пех две твор­би на своя ръ­ко­во­ди­тел: „Сто­ян вой­во­да” и „Рай­на кня­ги­ня”. С те­зи си твор­би Д. Вой­ни­ков се изя­вя­ва ка­то сво­е­го ро­да Отец Па­и­сий на бъл­гар­с­кия теа­тър, за­що­то за пър­ви път из­ве­ж­да на сце­на­та да­ле­ч­но­то и сла­в­но на­ше минало и та­ка го по­пу­ля­ри­зи­ра пред твър­де ши­ро­ка пу­б­ли­ка.

В Бра­и­ла по оно­ва вре­ме са жи­ве­е­ли око­ло хи­ля­да бъл­гар­с­ки се­мей­с­т­ва и, ка­к­то е би­ло оби­чай­но то­га­ва, мно­зин­с­т­во­то те­х­ни пре­д­с­та­ви­те­ли са взи­ма­ли твър­де при­сър­це по­д­го­то­в­ка­та на вся­ко но­во пре­д­с­та­в­ле­ние. Осо­бе­но го­ле­ми би­ли емо­ци­и­те и еу­фо­ри­я­та в гра­да в оча­к­ва­не на „По­к­ръ­ще­ние”-то. Ка­к­то пише За­ха­рий Сто­я­нов: “Бъл­гар­с­ка­та ко­ло­ния ша­ва­ла, ка­то че се приготовля­ва­ла не за пре­д­с­та­в­ле­ние, а за дей­с­т­ви­тел­ност, да по­с­ре­щ­не само­го ца­ря Бо­ри­са. Ре­пе­ти­ции, го­т­ве­не на дре­хи, на оръ­жие и дру­ги потреб­ни де­ко­ра­ции;про­да­ва­ния би­ле­ти, ра­зи­с­к­ва­ния ко­му ка­к­ва е униформа­та и ка­к­во са го­во­ри­ли вла­си­те, гър­ци­те и ев­ре­и­те – би­ли въ­п­ро­си те­ку­щи. Ня­кол­ко де­ня до пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то ак­тьо­ри­те де­мон­с­т­ри­ра­ли по ули­ци­те,къ­щи­те и ка­фе­не­та­та, от­да­в­на се име­ну­ва­ли с име­на­та на действу­ю­щи­те ли­ца от дра­ма­та, все­ки ги со­чел с пръст, за­ви­ж­дал им на сла­ва­та”. „Ари­с­то­к­ра­ти­че­с­ка­та” (по ду­ми­те на За­ха­рий Сто­я­нов) фа­ми­лия Попо­вич съ­що ак­ти­в­но съ­дей­с­т­ва­ла за ус­пе­ха на пре­д­с­то­я­що­то пре­д­с­та­в­ле­ние, ка­то Ва­сил По­по­вич (брат на Ко­с­та­ки и чи­чо на Ма­тил­да) по ука­за­ния на Войни­ков се за­ни­ма­вал с по­д­го­то­в­ка­та на те­а­т­рал­ния де­кор…

Има­ло оба­че един про­б­лем, кой­то не впе­ча­т­ля­вал ни­ко­го в по­ро­бе­на България, но в сво­бо­д­на Ру­мъ­ния ве­че пре­ди­з­ви­к­вал на­с­ме­ш­ка, ма­кар и не сред бъл­га­ри­те там. То­зи про­б­лем бил, че и жен­с­ки­те ро­ли в бъл­гар­с­ко­то „те­а­т­ро” се из­пъл­ня­ва­ли от мъ­же… Ни­що не би­ло в съ­с­то­я­ние да скло­ни ня­коя бъл­гар­ка, макар и ро­де­на и от­ра­с­на­ла в сво­бо­д­на стра­на, да се по­я­ви на те­а­т­рал­на­та сце­на. Же­на на сце­на­та – то­ва и сред бъл­гар­с­ка­та еми­г­ра­ция в не­й­ния най-ва­жен култу­рен цен­тър Бра­и­ла се тъл­ку­ва­ло ка­то пе­т­но вър­ху жен­с­ка­та чест и вър­ху ця­ла­та фа­ми­лия…

И пре­ди пър­ва­та си по­с­та­но­в­ка в Бра­и­ла, и пре­ди вто­ра­та (спо­ме­на­ти­те две през 1866 г.), и се­га (през 1868 г.) пре­ди тре­та­та Д. Вой­ни­ков на­п­ра­з­но убеждавал бла­го­п­ри­с­той­ни­те бъл­гар­ки (и още по­ве­че – ро­ди­те­ли­те им) да при­е­мат ня­коя жен­с­ка ро­ля… Без ни­ка­к­ви же­ни пре­ми­на­ват пи­е­си­те „Сто­ян вой­во­да” и „Рай­на кня­ги­ня”. Та­ка се очер­та­ва да бъ­де и с „По­к­ръ­ще­ние”-то, а да продължа­ва то­ва в ед­на мно­го по-ци­ви­ли­зо­ва­на от Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия стра­на (ка­к­ва­то е Ру­мъ­ния) е би­ло ве­че не­ми­с­ли­мо. То­ва би по­д­ро­ни­ло ав­то­ри­те­та на бъл­гар­с­ка­та тру­па и ве­че би я на­п­ра­ви­ло за смях пред не­бъл­га­ри­те в Бра­и­ла…

И то­ч­но в то­зи мо­мент,ко­га­то Вой­ни­ков уси­ле­но ре­пе­ти­ра тре­та­та си историче­с­ка пи­е­са и се чу­ди и мае ко­му да по­ве­ри жен­с­ки­те ро­ли, ка­то т.нар. „деус екс ма­хи­на” („бо­гът от ма­ши­на­та”) от дре­в­но­г­ръ­ц­ка­та дра­ма се про­я­вя­ва ям­бо­ле­цът Ко­с­та­ки По­по­вич. Гла­ва на ед­на те­ж­ка бра­ил­с­ка фа­ми­лия, той пръв сред вси­ч­ки бъл­га­ри на­ми­ра в се­бе си ку­ра­жа да вди­г­не до­то­га­ва­ш­на­та за­б­ра­на пред из­ли­за­не­то на бъл­гар­ка на сце­на, ка­то раз­ре­ша­ва на дъ­ще­ря си Ма­тил­да да изи­г­рае ня­коя жен­с­ка ро­ля в „По­к­ръ­ще­ние”-то.

Кра­си­ва­та и твър­де не­за­ви­си­ма (с дру­ги ду­ми – еман­ци­пи­ра­на) 18-го­ди­ш­на де­вой­ка от ям­бол­с­ки род Ма­тил­да По­по­вич по­лу­ча­ва от Д. Вой­ни­ков (кой­то може да е бил и не­ин гла­вен учи­тел в Бра­ил­с­ко­то бъл­гар­с­ко учи­ли­ще) ро­ля­та на Ири­на, се­с­т­ра на цар (та­ка е в пи­е­са­та) Борис По­к­ръ­с­ти­те­ля. От ис­то­ри­я­та се знае, че княз Бо­ри­со­ва­та се­с­т­ра би­ла пле­не­на от ви­зан­тий­ци­те и от­ве­де­на в импе­ра­тор­с­ки­те па­ла­ти, къ­де­то би­ла по­к­ръ­с­те­на. “Ко­га­то се вър­на – че­тем в бъл­гар­с­ки из­то­ч­ник от ХIV в., – (тя) не пре­с­та­ва­ше да по­у­ча­ва своя брат във вя­ра­та Хри­с­то­ва, до­ка­то го по­к­ръ­с­ти.”

Ос­вен че са­ма се пре­с­т­ра­ша­ва да из­ле­зе пред пу­б­ли­ка в оно­ва все още консер­ва­ти­в­но-па­т­ри­ар­хал­но, но най-бъл­гар­с­ко вре­ме, Ма­тил­да ув­ли­ча след себе си и сво­я­та при­я­тел­ка Але­к­сан­д­ри­на Ра­ди­о­но­ва За­п­ря­но­ва. Та­зи де­вой­ка, ко­я­то съ­що е с ям­бол­с­ки ко­ре­ни, по­лу­ча­ва ро­ля­та на ца­ри­ца Ма­рия-Радослава. Ца­рят се иг­рае от Бой­ко Не­шев – уча­с­т­ник в Бъл­гар­с­ка­та ле­гия, че­т­ник на Панайот Хи­тов и при­я­тел на Бо­тев. В ро­ля­та на све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий се изя­вя­ват Ва­сил Дру­мев и са­ми­ят Вой­ни­ков. А в ези­че­с­кия жрец и яро­с­тен про­ти­в­ник на По­к­ръ­с­т­ва­не­то Све­то­лид се пре­въ­п­лъ­тил 20-го­ди­ш­ни­ят мла­деж с ко­си до ра­ме­не­те (ка­то ста­ри­те бъл­гар­с­ки вой­во­ди) Хри­с­то Бо­т­йов Пе­т­ков! Меж­ду­в­п­ро­чем, имен­но за пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то на „По­к­ръ­ще­ние”-то е из­да­ден и пър­ви­ят бъл­гар­с­ки те­а­т­ра­лен афиш…

На 11 май 1868 г. за­ла­та на те­а­тъ­ра на Йо­нис Ра­лис в Бра­и­ла по­би­ра­ла (според из­ра­за на За­ха­рий Сто­я­нов) “вси­ч­ко, що­то е бъл­гар­с­ко”. При­съ­с­т­ва­ли и мно­го гър­ци и вла­си, ка­к­то и пре­д­с­та­ви­те­ли на вла­ст­та. За дъл­го­о­ча­к­ва­но­то пре­д­с­та­в­ле­ние За­ха­рий Сто­я­нов пи­ше: “Ха­ре­с­а­ло се на чу­ж­ди­те, а за българите не ис­ка и ду­ма: те хвър­ча­ли по се­д­мо­то не­бе…” В са­ма­та пи­е­са се из­пъл­ня­ва­ли и пе­с­ни под съ­п­ро­вод на ци­гул­ка и кла­ве­син, а в па­у­зи­те оркестърът на че­хи­те Пе­т­рак и Клем­ен­тис сви­рел му­зи­кал­ни раз­ра­бо­т­ки на българ­с­ки ме­ло­дии. Та­ка пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то ста­на­ло още по-изи­с­ка­но. Самодейци­те на Вой­ни­ков би­ли въз­на­г­ра­де­ни за ог­не­на­та си иг­ра с ова­ции, цветя и съл­зи от за­п­ле­не­ни­те и оча­ро­ва­ни зри­те­ли, а Ма­тил­да и Але­к­сан­д­ри­на би­ли оки­че­ни със спе­ци­ал­ни вен­ци. Раз­тър­се­на и въз­хи­те­на би­ла пу­б­ли­ка­та и от сце­ни­ч­но­то пре­въ­п­лъ­ще­ние на ар­ти­с­ти­ч­ния дъл­го­кос мла­деж Хри­с­то Бо­тев…

На 13 май 1868 г. в бра­ил­с­кия бъл­гар­с­ки ве­с­т­ник „Ду­на­в­с­ка зо­ра” ве­че се чете сле­д­ни­ят от­зив: “Бъл­гар­с­ко­то те­а­т­ро то­зи път се пре­д­с­та­ви с всичкото ве­ли­ко­ле­пие, за ко­е­то вся­кой бъл­га­рин има пра­во да се гор­дее ка­то за един три­умф!… Как е въз­мо­ж­но да не ту­па от ра­дост бъл­гар­с­ко­то сърце… в бъл­гар­с­ко­то те­а­т­ро, де­то… све­т­ли­на на­ро­д­на бля­с­ка­ше… до­ри до сце­на­та те­а­т­рал­на, ко­я­то се ук­ра­ся­ва­ше от две зо­ри на­ро­д­ни де­ви­ци. Първо­ви­д­но (пър­во­ка­че­с­т­ве­но) на­и­с­ти­на зре­ли­ще. Ка­мък без­це­нен. Изо­бил­но съ­к­ро­ви­ще на­ро­д­но.”

Мно­го ори­ги­нал­но ре­а­ги­ра на из­г­ле­да­но­то пре­д­с­та­в­ле­ние твър­де впечатлени­ят млад по­ет Ди­ми­тър Ве­ли­к­син, кой­то яв­но ве­д­на­га след свършване­то му сън не спи, до­ка­то не на­пи­с­ва един со­нет. Той из­ли­за в съ­щия брой на „Ду­на­в­с­ка зо­ра” от 13 май 1868 г. От дъл­го­то за­г­ла­вие на со­не­та се вижда, че то­зи път му­за­та на Ве­ли­к­син не­съм­не­но е… 18-го­ди­ш­на ям­бол­ка по род, за­що­то че­тем: “Со­нет за де­ви­ца Ма­тил­да К. По­по­вич (При слу­чая на наро­д­но­то те­а­т­рал­но пре­д­с­та­в­ле­ние на 11 мая 1868 г., да­де­но в по­л­за на ту­ка­ш­но­то бъл­гар­с­ко учи­ли­ще и на ко­е­то Тя бла­го­ро­д­но бла­го­и­з­во­ли да уча­с­т­ву­ва)”. Со­не­тът е твър­де тру­д­на по­е­ти­ч­на фор­ма и за пър­ви път в българска­та по­е­зия се раз­ра­бо­т­ва имен­но от Ве­ли­к­син. До­ри ни­що чу­д­но, ако со­не­тът за Ма­тил­да По­по­вич е изо­б­що пър­ви­ят бъл­гар­с­ки со­нет. Във все­ки случай си­гур­но е, че е един от най-пър­ви­те.

Ма­тил­да вдъ­х­но­вя­ва и още един млад бъл­гар­с­ки тво­рец от Бра­и­ла – музикан­та и ком­по­зи­то­ра Изи­дор Ми­ха­и­ли­ди, кой­то й по­с­ве­ща­ва му­зи­кал­на­та си пи­е­са „Ма­тил­да по­л­ка”.

Все със съ­щия три­ум­фа­лен ус­пех (но ве­че без уча­с­ти­е­то на Бо­тев) Ма­тил­да иг­рае Ири­на в „По­к­ръ­ще­ние”-то и през 1869 г. Под вли­я­ние на та­зи пи­е­са мо­же би най-из­ве­с­т­ни­ят ни въз­ро­ж­ден­с­ки ху­до­ж­ник Ни­ко­лай Па­в­ло­вич съ­з­да­ва карти­ни­те си „По­к­ръ­с­т­ва­не­то на Пре­с­ла­в­с­кий двор” и „Цар Бо­рис I ус­ми­ря­ва разбун­ту­ва­ли­те се бо­ля­ри”.

Без съм­не­ние и Ма­тил­да По­по­вич има не­мал­ка за­с­лу­га 20 го­ди­ни след истори­че­с­кия 11 май 1868 г. пе­с­те­ли­ви­ят на по­х­ва­ли За­ха­рий Сто­я­нов да на­п­ра­ви сле­д­на­та оцен­ка:

“Тия пре­д­с­та­в­ле­ния на пи­е­си­те ка­то… “По­к­ръ­ще­ние на бъл­га­ри­те”… бя­ха дей­с­т­ви­тел­на на­ро­д­на шко­ла в тях вре­ме­на. Тя­х­на­та по­л­за ще да бъ­де конс­та­ти­ра­на от все­ки­го по­ве­с­т­ву­ва­тел на тая епо­ха (Бъл­гар­с­ко­то Възражда­не).”

  

 

 

 

 

 

Maтилда Попович

 

 

 

 

 

 

 

Александрина Радионова

 

 

 

 

 

 

Христо Ботйов през 1868 год.

 

Княз Борис усмирява бунта на болярите – езичници

/картина на Николай Павлович, вдъхновена от представлението/