06.10.2022

Един век живот за Зарафка Атанасова Колева от Зимница

 СИЛЕН ДУХ, ТРУД И ДОБРОТА, НАДЕЖДА И ВЯРА


Лесно и простичко е да се обясни как е достигнала своите 100 години обикновената селска жена. Няма формула, няма загадка. Има един живот изпълнен с много труд и доброта, има непоколебима надежда в утрешния ден, има вяра , а заедно с нея безстрашие пред изпитанията на времето.

Да поздравят юбилярката днес в дома й бяха Атанас Киров, кмет на общината и Милен Стамов, кмет на Зимница. Поднесоха й цветя, подаръци, торта. Пожелаха й здраве и още спокойни години. С уважение поклон й направиха, ръка й целунаха. И поседнаха на празничната й трапеза, за да чуят мъдрите й думи.

Зарафка Колева от Зимница, родена на 22 март 1918г., носи необичайното име на кръстницата си.  От върха на стоте прави житейската си равносметка си търпеливо и спокойно. Започва от младостта и любовта със съпруга: „Взехме се с голяма любов, преживяхме дните си в разбирателство и спокойствие.“ Затуй когато отива на фронта тя го чака с тревога и нетърпение. Разказва подборно за човекът до себе си . Тук идва и момента да си припомни, че когато си отива от този свят, пожелал да чуе песен в изпълнение на Недялка Керанова…. Показва ни снимката като булка и годеник. И кротка сълза се плъзга по набръчканото лице на някогашната красавица. Разказът й продължава с раждането и отглеждането на дъщерята и сина, радостта с тримата внуци. Щастливо представя 6-те правнуци и праправнука. Разбира се, в живота й имало и добро, и зло, радостни и трудни моменти. Възпитана в търпение и смирение жената приемала всичко като част от живота, без да се гневи. С радост посрещала всеки ден. Земеделската работа и семейните грижи не давали да изкласят лоши мисли. А междувременно преживяла гладните години в началото на миналия век, усетила меда и жилото на капитализма, социализма, а сега и на демокрацията. Пред нея на масата е красив пролетен букет. Разпитваме какво обича да хапва, а тя се усмихва. „От нищо не се връщам!“ За да обясни предпочитанието си към по-киселите храни споменава любимата зелева чорба. „И ракия си сипвам, и винце, и кафе не отказвам!“ Зарафка до днес сама си прави сутрешния тоалет, сама си пали печката. Върви с бастунка,  не носи очила, чува, макар и малко по-тежко. Грамотна е. От училищните години обаче си спомня повече уроците в женски умения. Обичала с ръкоделието, с къделята и хурката да се представя. Критична към себе си, по селски скромна, естествена, блага и весела. Чистулница е. По време на разговора току  поизправя снага:“Да ме видите и права!“ Продължава да следи новините, да се вълнува от съдбата на България и дава своите съвети на младите: да се учат, хора да станат, да не се плашат от труд, да си помагат един на друг. Мъдри са и другите й пожелания: да се върнат в родината тези, които я напуснаха, деца да раждат, да се множи рода български, да крепне България.

100-годишната Зарафка Колева от Зимница, единствената столетница от община Стралджа и областта, даде своя урок за щастлив и успешен живот – активна работа, силен дух, градивни мисли, добра душа, постоянна надежда и вяра. Питам я от върха на стоте за какво мечтае. А тя, която прогнозирала пред своите, че 110 ще стигне, тихо споделя:“За 100 г. какво ли не видях, иде вече ред да си вървя, но каквото Господ е рекъл, туй ще е!“

Една българка, която заслужава поклон.

PHP Code Snippets Powered By : XYZScripts.com