Най-старото читалище в община Болярово се ремонтира основно, след като оцеля по чудо при големия пожар през лятото на 2024 г.
Боляровското село Воден, придобило печална известност през миналото лято, когато огромен пожар изпепели домове, покъщнина и земеделска продукция, днес бавно, но сигурно се възражда. Хората от крайграничното странджанско село се връщат към нормалния си ритъм на живот – с нови къщи, обновени улици и ремонт на сърцето на селото – читалището.
Сградата на Народно читалище „Ана Маймункова – Орлицата“ – най-старото в община Болярово – е оцеляла буквално на косъм от пламъците. На 16 юли 2024 г. огнената стихия достига на метри от нея. Част от помещенията са използвани от огнеборците като временен щаб, а по-късно читалището се превръща и в пункт за раздаване на помощи от дарители от цялата страна.
Днес, една година по-късно, в сградата кипи ремонт – основен, мащабен и дълго чакан. Средствата – близо 1 млн. лева, са осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост.
„Работата не спира, дори и по време на ремонта“, казва Марияна Димова, библиотекар в читалището. Наскоро сформираната група за стари градски песни вече има и първите си успехи – златен медал от събора в село Доситеево, спечелен не само с красиви гласове, но и с впечатляващи автентични носии.
Марияна с гордост показва традиционна воденска женска и мъжка носия, облечена върху манекени, които посрещат всеки посетител още на входа. А групата вече подготвя следващото си участие.
„ Най-много ни харесват носията. Това са сукмана пояса, престилката.
Нашата носия е с престилки на лалета, на кокиче. На времето е имало носия за млада невеста, за нивата, за мегдана..“-разказва Димова.
През лятото, особено по време на ваканциите, в читалището се събират и повече деца. Съвсем наскоро е била организирана „Вечер на обичаите и традициите на Воден“ – събитие, което събира различни поколения около спомени, храна, песни и танци.
„Обичайте ни са описани в книгата на Иван Ончев и други….“
Читалищната библиотека разполага с около 9000 книги, но има нужда от още. „С радост бих приела нови дарения. Нуждаем се от актуална литература – и за деца, и за възрастни“, споделя Марияна Димова.
„ Десетина деца всеки ден влизат в читалището. Това ме радва.“ добавя още Димова Най-голямата гордост на читалището обаче остава етнографската сбирка – над 200 експоната, които временно се съхраняват във фоайето на сградата, докато приключи ремонтът.
„От гегата до ралото“-богата ни е музейната експозиция- гърненца, гаванки, ….събрана е историята на селото.“- разказва Марияна Димова.
Воден бавно лекува раните от огнената стихия, но не се отказва да пази паметта си и да гледа напред. А читалището – оцеляло, оживено и обновено – остава мястото, където общността намира утеха, надежда и вдъхновение.
