17.01.2018

В ритъма на делниците, с аромата на празниците. Село Мамарчево

 Бинка Величкова

 Свидни спомени ме свързват с това селище, разположено сред китна природа. Село с интересно историческо минало и настояще, повлияно от днешната обществено-икономическа реалност.

Само няколко месеца, след като по силата на прословутото 22 Постановление на тогавашния Министерски съвет (за развитие на районите от Странджа-Сакар) се установихме със семейството ми в град Болярово, бях назначена като преподавателка по български език и литература в село Мамарчево. Ежедневното пътуване не ми тежеше, а и бях посрещната толкова сърдечно – от педагогическия колектив, учениците, местните жители… Обикнах своите седмокласниците и когато се разделихме (поради моя отпуск за предстоящо майчинство), ми липсваха много – и те, и останалите ученици. Класовете не бяха малобройни – напротив! Весело оживление цареше в спретнатото училище тогава. И там, и в библиотеката следобед, където колективно ни посрещаше усмихнатата Желязка, вече покойница, уви… Както и Васко, някогашният кинооператор, който прожектираше интересни филми. Гледахме ги заедно в късните следобеди – това сплотяваше и радваше децата. Но… нека читателите ми простят емоционалното уводно отклонение.

Днес Мамарчево е селище със своя индивидуалност, опазило традициите и съхранило духовността си. А това съвсем не е малко за трудното време, в което живеем! „Местната власт е в основата на демократичното устройство на държавата и по закон й е отредено да бъде най-близо до хората. Към нея населението се обръща с ежедневните си проблеми, тревоги, а също така с по-дългосрочните си искания и очаквания.“ Така започва своя отчет за дейността си през 2016 г. дългогодишният кмет Марчо Т. Добрев. Човек реалист, с широка усмивка, спокоен, уравновесен, добродушен, търсещ оптималното решение във всяка проблемна ситуация. Затова и хората се отнасят към него с постоянно доверие, упование и уважение.

Разбира се, демографската криза не е пожалила и Мамарчево. През отминалата година са родени 6 деца, а починалите жители са 15. Населението е наброявало 365 души по настоящ адрес и 336 души по постоянен адрес (през същия отчетен период).  Хора, за чието благоденствие се мисли непрестанно и се предприемат благоустройствени мерки – измазана е фасадата на пощата; в активно действащия пенсионерски клуб е подменена дограмата, закупен е нов балатум, направена е нова ел. инсталация; извършен е частичен ремонт на покрива, а и вътре в здравната служба, където за здравето на населението бди грижовната д-р Г. Ганева; асфалтиран беше пътят от разклон Болярово до началото на село Мамарчево, а при възможност в частта му в селото асфалтирането ще бъде изцяло завършено.

Някогашната детска градина бе оползотворена отлично като сграден фонд  и преустроена (съгласно всички изисквания) в Център за настаняване от семеен тип за лица с деменция и за лица с физически увреждания. Той отвори врати през ноември 2015 г. Осигурени бяха 19 работни места за хора от селото и общината. Основната заслуга за това ползотворно реализирано начинание е на кмета на общината Христо Христов. Обслужват се 23 потребители, като приоритетно се настаняват хора от общината. Между местното ръководство и администрацията на този център съществуват градивни, приятелски отношения, основани на подкрепа, разбиране и отзивчивост. А женската певческа група към читалището в селото (с председател Ангел Ангелов и секретар Руска Ленгерова) посещава потребителите по обичани християнски празници и ги радва с песни, почерпка и подаръци. Въобще читалищната и библиотечна дейност е добре организирана и местното читалище със символичното име „Светлина“ наистина продължава да бъде източник на светлината, наречена духовност. Съблюдаването на традициите води до опазването на нравствените ценности, така нужни на съвременниците ни! Честването на почти всички празници (Бабинден, Трифон Зарезан, Лазаровден, Цветница, Великден, Гергьовден, Коледа, Нова година, както и традиционния празник на селото – обикновено през третото десетдневие на септември) внася свежест в делничното битие на хората, цветно разнообразие, топлота, сърдечност и възкресяване на спомените. Например на 24 септември 2016 г. се бяха завърнали стотици бивши жители за празника на родното си село, все така пищен и весел през годините. С радост го посетих и аз. Там дълго се любувах на богатата музикална програма, на множеството атракции и задушевната атмосфера; на срещите с много мои бивши ученици, с които имаше какво да си спомним и какво да споделим… и за кой ли път установих, че в Мамарчево умеят да празнуват! Неслучайно кметът М. Добрев споделя: „Най-голямото богатство на селото ни са неговите хора. Различни по интелект , като етнически състав, но благородни по душа. Макар да живеят скромно и с неголеми доходи, те намират сили да преодоляват тези трудни за всички времена.“

Издържливи в ритъма на трудовите делници и духовно озарени, когато вдишват аромата на тачените през вековете празници – такива са те, неговите съселяни. Хората, които вдъхват живот и сили на Мамарчево, опазвайки неговия облик. И нека всякога да е така!